Има един десерт, който е почти толкова емблематичен за Австралия, колкото са месните пайове или кенгуруто. В следващите редове споделям историята и рецептата за Лемингтън / Lamington.

Лемингтън (или Lamington) има статут на традиционен десерт в Австралия. Въпреки че обикновено се приготвя на националния празник на страната, австралийците му се радват през цялата година. Този сладкиш се състои от пухкав пандишпанов блат, обилно залят с шоколадова глазура, а накрая е покрит с щедро количество кокос.

Но преди това малко предистория:

Ако си нов тук, първо, добре дошъл и благодаря, че се отби! Второ, позволи ми да се запознаем набързо. Дадох началото на блога си за десерти Bake You In Love през март 2020 г. с идеята да разпространявам вкусни рецепти за десерти. Исках да докажа, че всеки може да приготви кулинарно вълшебство и в домашни условия. Това съвпадна и с COVID, когато всички ресторанти бяха затворени. Ако не можех физически да пътувам до други страни, реших, че все още мога да изследвам света от границите на моята кухня. Трябваха ми само фурна и миксер 🙂

Още тогава исках да се предизвикам с трудното начинание да изпробвам традиционна рецепта за всяка от 196-те държави в света, но все не намирах мотивация и кураж. Радвам се, че този момент най-накрая настъпи, а първата държава от дългия списък (започвам по азбучен ред) е Австралия. Беше ми интересно да науча малко за кулинарната история на тази страна, докато приготвях този десерт.

Какво е лемингтън?

Лемингтън (или Lamington) е традиционен австралийски десерт. Състои се от малки пандишпанови квадрати, покрити със слой шоколадова глазура и оваляни в кокос. В Куинсленд, откъдето произхожда рецептата, те все още се правят по традиционния начин. Във Виктория и Южна Австралия се пълнят със сладко, докато в Западна Австралия се поднасят с пълнеж от сметана.

От къде произхожда лемингтън?

Има няколко истории за това как е създаден този австралийски сладкиш, като почти всички сочат към барон Лемингтън, губернатор на Куинсланд от 1896 до 1901 г. Rt Hon Charles Wallace Alexander Napier Cochrane Baillie, както е пълното му име, е бил губернатор и на Бомбай от 1903 до 1907 г.

Повечето теории за произхода на тези кексчета приписват на Арман Галанд, роден във Франция. Той е бил готвач на лорд Лемингтън. Един ден, когато го помолили да приготви вечеря за неочаквани гости, той нарязал малко остатъци от пандишпан, изпечен предишния ден, потопил квадратчетата в шоколад, преди да ги оваля в кокос. Въпреки че кокосът не е често срещана съставка в европейската кухня, Галанд е бил запознат с него благодарение на съпругата си от Таити.

Всички гости били впечатлени. Тази история всъщност се потвърждава и от мемоарите на лейди Лемингтън. Не е ясно дали десертът е бил сервиран за първи път в Тууомба, когато лорд Лемингтън е завел антуража си в Харлакстън Хаус, за да избяга от горещината на Бризбън, или в сградата на правителството на Куинсленд в Бризбън по време на периода, предшестващ превръщането на шестте колонии във Федерация през 1901 г.

Други истории твърдят, че Галанд случайно е изпуснал пандишпана в шоколада и е използвал изсушен кокос, за да направи тортата по-привлекателна.

Има хипотези, които приписват създаването на лемингтън на Ейми Шауер, кулинарен инструктор в Централния колеж на Бризбън от 1897 до 1938 г. Смята се, че тя е кръстила своето творение на патрона на училището, лейди Лемингтън, съпругата на лорд Лемингтън.

Всъщност, няма значение коя от тези теории е вярна – само можем да сме благодарни за съществуването на този вкусен десерт!

Други версии по света

Австралийците често наричат Лемингтън накратко lammos. Подобен десерт е известен в Южна Африка като ystervarkies (не толкова атрактивно име, понеже се превежда като “порове”).

В Кливланд, Охайо, ги наричат кокосови барчета. Подобен десерт, известен като “чупавци”, произхожда от бивша Югославия и сега е специалитет в Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина.

Тези малки сладкиши са идеалният деликатес за сервиране по време на чай или за десерт след вечеря. 21 юли е обявен за Национален ден на Лемингтън в Австралия, но няма нужда да чакаш лятото, за да опиташ тези вкусни лакомства.

Рецептата за лемингтън

Тази рецепта за Лемингтън включва лек, но стегнат пандишпанов блат, който върви идеално с наситената шоколадова глазура. Повечето традиционни рецепти използват шоколадов сос, който се намазва върху блата, за да полепне по-добре кокосът.

В моята рецепта използвам истински шоколад за глазурата, която по-късно се втвърдява, за да придаде на Лемингтън кексчетата по-дебело покритие. Това го прави не само наистина вкусен, но също така помага на десерта да се запази за по-дълго време.

Как се прави лемингтън

За да приготвиш Лемингтън, трябва да започнеш с пандишпана. Той трябва да е лек и пухкав, но има нужда и от малко структура, за да запази формата си, след като се оваля в шоколадовата глазура и кокоса. Ако блатът е твърде мек и ронлив, ще бъде трудно да се работи с него и може да поеме твърде много глазура.

Затова направих пандишпановия блат предната вечер. По този начин му дадох възможност да изстине напълно и леко да изсъхне, за да се работи по-лесно на следващия ден. Ако нямаш време да го приготвиш един ден предварително, просто го нарежи на квадрати, след като се охлади. След това го замрази за около 1 час, преди да продължиш с останалата част от рецептата.

Как се сервира лемингтън

Харесвам този десерт в изчистената му версия, но също така е обичайно да се поднесе и със слой сладко или сметана (или и двете) в центъра. В днешно време някои кафенета и пекарни в Австралия продават Лемингтъни дори със слой шоколад в центъра.

И докато Лемингтъните традиционно се сервират на малки хапки, не е необичайно да ги видиш в по-голяма форма като торта.

Колко дълго може да се съхранява лемингтън

Лемингтънът, направен по тази рецепта, се запазва много добре, защото глазурата задържа сочността на блата. Заради покритието от шоколад сладкишът ще се втвърди малко, което според мен го прави още по-вкусен.